Всред многото върхове, които достигна съветската наука и техника, има един колосален покоряването на Космоса.
Съветските учени и техници създадоха нов, светъл празник, който ежегодно се празнува от цялото човечество: Международния ден на авиацията и космонавтиката- 19 април. На този ден преди 13 години в СССР бе пуснат първият B света космически кораб „Восток човек на борда летецът-космонавт Юрий Гагарин. Винаги на 12 април си спомняме за първия, вечно младия, незабравимия този, който открехна вратата на космическото пространство за другите. Най-добре подвигът на Гагарин може да се охарактеризира чрез неговите собствени думи: „След няколко минути могъшият космически кораб ще в далечните простори на Вселената. Какво мога да ви кажа в тези в тези последни минути преди старта? Целият мой живот ми се струва сега като един прекрасен миг. . Пръв извършвам това, за което са мечтали поколения хора, пръв да прокарам пътя на човечеството в Космоса... Това не е отговорност пред колектива. Това е отговорност пред целия съветски народ, пред цялото човечество, пред неговото настояще и бъдеще“. След изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята (на 4 октомври от съветския космодрум Байконур) първият полет на човек в околоземното пространство беше най-сериозната крачка по пътя към овладяването на Космоса. Последваха десетки спътници с космонавти на борда. Започна изпълнението на много космически програми, които затвърдяваха владичеството на човека в Космоса. Човекът излезе в открития Космос: апаратите, създадени от неговите ръце, достигнаха Луната. фотографираха обратната страна, а след това взеха лунен прах и го върнаха на Земята. Накрая и самият човек стъпи на пустинната лунна повърхност. Предстоящо е създаването на дълготрайни орбитални станции със сменяеми екипажи, които ще отиват на работа в Қосмоса отвеждани и вземани от транспортни космически средства, така както милионите хора отиват ежедневно да изпълняват своите трудови задължения. Всичко това, а и всичко, което ще го последва, е част от пътя, чието начало положиха онези петдесетина минути, които Гагарин прекара на орбита около Земята. Сегашният етап от овладява нето на Космоса се характеризира преди всичко с триумфа на автоматичните изследователски средства — специализира ни серии спътници, междупланетни станции и т. н.
Особено голямо значение на нов смисъл придоби празникът на космонавтиката за нашата страна със създаването по инициатива на съветското правителство На международната програма „Интеркосмос“ през 1967 г. Вече седем години и нашата малка страна е пълноправен и активен участник в директните космически изследвания. В празничните дни като днешния е прието да се прави равносметка. Щастливи сме, че и родната наука и техника има какво да отчете, че и ние имаме вече своя скромен принос в изследването на Қосмоса.Да отбележим някои характерни моменти от българското участие в програмата „Интеркосмос".
Създаденият у нас Национален комитет по изследване и използване на космическото пространство с председател академик Любомир Кръстанов още от първите дни на обявяването на програмата космос" започна активна дейност. Български учени (академик
Л. Кръстанов, ст. н. с. д-р К. Серафимов, ст. н. с. М. Велков) взеха участие в оперативното ръководство на първия спътник от серията „Интеркосмос “,
изстрелян през октомври 1969 г. „Интеркосмос—2“ последва своя събрат през декември същата година. В неговите пред стартови изпитания и в оперативното му ръководство взеха участие ст. н. с. Дим. Самарджиев и пишещият тези редове. Последваха две години на упорит труд в Новосъздадената Научна група по физика на Космоса към Президиума на БАН, чиято задача беше (и си остава) конструиране и изработва не на научни апарати за H3следване на космическото пространство от борда на ракети и спътници. Определен връх в нашето участие в космическите изследвания e създаването на апарата П—1 за измерване на основните характеристики Hа околоспътниковото пространство. Този научен апарат беше
монтиран и работи нормално на спътника „Интеркосмос — 8" изстреляни е разработен и изработен в Групата под ръководството на д-р К. Серафимов и пишещия тези редове, а екип от български специалисти участвува във всички видове изпитания апарата извън състава на спътника. Нашият апарат работи успешно близо два месеца
(времето на активно съществуване на спътника) И получи висока оценка от чуждестранните и наши специалисти. Понастоящем в Научната група по физика на Космоса се разработват нови серии апарати. предназначени за следващите космически експерименти по програмата „Интеркосмос“.
В днешния празничен ден ние поздравяваме първооткривателите на Космоса за човека - съветските учени и инженери, наши учители и партньори - и им желаем нови успехи. Защото техните постижения са достижение на цялото човечество и са залог за по-нататъшно развитие на космическите изследвания и в нашата страна.
Подготовката на съвместния полет на съветския космически кораб „Съюз“ и американския „Аполо", предвиден за 1975 г., все повече привлича вниманието на обществеността. Наскоро в световния печат се появиха снимки на емблемата на съвместния полет, одобрена от Академията на науките на СССР и Националното управление по аеронавтика и изследвания на космическото пространство на САЩ. Думата „Съюз“ е написана на руски, а думата „Anoло - на английски. В центъра на емблемата е изобразено съединяването на двата космически кораба. 1957 г.
