Билколечението е приложна биологична наука, която има свое място при комплексното лечение на някои заболявания.
При съвременното развитие на медицината билколечението, стъпило здраво на натрупаните знания от старите цивилизации, претворява народната медицина, като я осмисля на научно равнище.
През последните десетилетия билколечението се постави На здрави научни основи. То претърпя значително развитие разшири се фитохимичното изследване на билките, разработиха се методи за доказване на съдържащите се в тях действуващи вещества, изучават ce механизмите на тяхното образуване, проследяват се външните и вътрешните фактори, които влияят върху качественото и количественото им съдържа-
ние, и т. н. ща се внедряват в култура все по-голям брой лекарствени растения. За това са взети мерки, които са включени в дадените от Държавния съвет на НРБ „Основни насоки за Опазване, култивиране и рационално използуване на лечебните растения в страната“, както и в Peшение № 193 на Министерския съвет от 27. X. 1977 г. с това решение е утвърдена програма за изпълнение на основните насоки.
Във всекидневната си практикa фитотерапевтите наблюдават резултатите от билколечението, проверяват опита на миналите поколения, събират нови данни, свързват ги с напредничавите виждания в медицината, допълват ги и ги обогатяват.
В миналото народната медицина е използвала изключително само диворастящите растения. Днес обаче поради намаляване на естествените находки.
По официални данни българската флора съдържа 3072 вида 776 подвида от 861 рода, грудирани в 143 семейства. По етнографски данни българската народна медицина в миналото е използвала 772 вида билки Днес тази цифра е значително по-малка около 300 вида от които най-употребяваните са около 120.
При събирането на билки основна грижа е запазването на билковото находище. Първо, трябва да се оставят отделни екземпляри за размножаване, за да се осигури реколта за следващата година. B растителния организъм постоянно протичат биохимични процеси и събирането на даден орган трябва да стане точно в момента, в който лечебният състав е натрупан в най-голямо количество. За да се постигне тази цел, необходимо да се спазват следните правила:
а) Цветовете се берат преди пълното им разцъфтяване, но не и след прецъфтяването и в никакъв случай при образуването на плодовете.
б) Листата се берат само когато са напълно развити, притежават естествения си цвят, не са наядени и насекоми и не са повредени. За много от тях се поставя изискването да не се откъсват с дръжки.
в) Стръковете се отрязват с дължина, не по-голяма от 20 см, с начало и върха на стъблото към корена, като в никакъв случай не се скубят. Не се събират стръкове, чиито цветове са прецъфтели или неразцъфтели.
г) Корите се отделят и определените за сечене дървета през пролетта, когато започва движението на соковете (преди и при развитието на листата). Използува се кората само на здрави и неповредени клонки.
д) Пъпките се отрязват през време на развитието им. При събирането им не се пипат с ръка, а се отрязват така, че да падат направо в кошницата, с която се пренасят до мястото за сушене.
е) Семената и плодовете събират обикновено непосредствено преди пълното им узряване. При растения, които имат плод, кутийка или шушулка, семената се събират преди разпукването им.
ж) Подземните части на растенията (корени, коренища, грудки) се събират през пролетта, когато вегетацията още не е започнала, или през есента, когато тя е към своя край.
