Билките в България - ТРЪНКА ЧУДЕСЕН ПЛОД

Покрити са с матов восъчен налеп, месестата им - част е зеленикава и има стидчив вкус. Узряват през октомври-декември, но остават по храстите и до началото на зимата. От растението се използуват цветовете и плодовете, съдържащи флавони, органични киселини, дъбилни и багрилни вещества, делулоза, минерални соли, Витамин С, глюкоза, танин и др. Цветовете бели, на гъсти китки, се берат в ранна пролет (март-април), шон започне цъфтенето. Сушат се под навес или в проветриви помещения. Плодовете се обират късно наесен, когато са узрели напълио. Слагат се в щайги, като се отделят наранените и загнили трънки, листа, клонки и други примеси. Сушенето им става на много силно Открито, при не слънце през деня. Най-често щайгите с разстланите в тях плодове се оставят под навес, а доизсушаването продължава в затоплени помещения. От пресните плодове с киселосладък, тръпчив вкус и особен аромат се се приготвят чудесни сокове, сиропи, желета, марие лади, богати на витамин C. Но трънката е и лековита. Цветовете имат пикочоотделително и леко разхлабително действие. При запек и стомашно-чревни колики се прави студена настойка от две чаени лъжички цвят, накиснат в една чаша студена вода в продължение на 8 часа. После се прецежда и се изпива на три пъти, 20—30 минути преди ядене (дозата е за 1 ден). Отвара от плодовете във вода или червено вино затяга и се прилага при стомашни разстройства, диарии. Ето как се приготвя тя -6-8 сушени трънки се заливат с чаена чаша вода и се варят, докато водата намалее с една трета. Тази дневна доза се прецежда и пие на три пъти, 15—20 минути преди ядене.
В българската народна медицина за лек служат и листата на трънката. Под форма на отвара се прилагат като пикочоотделително средство, при възпаление на бъбреците и пикочния мехур и при обриви на кожата. Една супена лъжица листа се заливат с 300 грама вода и се варят 4—5 минути (дозата е за 1 ден). След като изстине, отварата се
прецежда и се изпива на три пъти, 20-30 минути преди ядене.