Той е тревисто растение с копвевидни листа, нализащи направо от корена.
Разпространен е навред в страната по силно затревен терени, край огради, по ливади и т. н. Берат се развилите се листа (май - септември), като се отрязват с ножче и се пренасят в кошници, внимателно, без да се притискат, защото са нежни и бързо потъмняват и почерняват.
Събраните листа се сушат бързо и на сянка (под навес или в проветриви помещения) разстилат се на тънък пласт върху хартия или по рамки. Болката се смята за добре изсушена, щом и средната жилка се чупи при огъване. За да бъде по-качествена дрогата, се допуска отначало при сушенето листата да се излагат по няколко часа на слънце.
Теснолистият живовляк съдържа слузни и горчиви вещества, каротин, витамин С, витамин К, соли, ферменти и др. Има отхрачващо, противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, прилага се (след консултация с лекар) при: заболявания на дихателните органи, придружени с гъсти секрети, хронични спастични бронхити, бронхиална астма, диарии, възпаление, болки и болки в стомашно-чревни тракт, язва на стомаха и дванадесетопръстника.
Употреба: вътрешно като запарка - една супена лъжица ситно нарязани листа се заливат с чаша вряла вода. Щом като изстине, запарката се прецежда и се изпива на глътки в продължение на 1 час. Това се прави три пъти дневно преди ядене.
Външно счуканите пресни листа действуват болкоуспокояващо и омекчително и в народната медицина те се налагат за заздравяване на рани, върху циреи, ужилвания от пчели и оси, ухапвания от други насекоми
